Таня - DI в Малави

Казвам се Таня, на 24 години, от България.

Допреди 2 години бях студентка и едновременно с това работех в родната си страна. Един ден, обаче, се събудих и реших да взема живота в ръцете си и да направя нещо различно, да оставя следа. Първоначално заминах за Шотландия за 5 месеца. Веднъж, както си сърфирах из интернет, попаднах на информация за CICD. Това ме провокира да влезна в електронната страница на колежа и това, което прочетох там много ме заинтригува. Реших да се свържа с лицето за контакт, дадено в информацията, която намерих. Започнах да научавам все повече и повече детайли за колежа и реших да се възползвам от този шанс. В началото не бях съвсем наясно къде отивам и какво ще правя там, но като пристигнах в колежа, преди всичко бях изненада от мнoгoто хубави хора, които живеят като задружно семейство – хора от различни части на света. Почувствах се страхотно. Започах програма с първия GAIA период. Прекарахме си страхотно времето, но също така имаше и много работа.

В CICD добих опит как да се сработвам с хора от различни култури, подобрих нивото си на английски език, научих се да работя под напрежение, истинско напрежение, като не съм си давала сметка колко силен може това качество да те направи.Работата в екип също е от голямо значение. Когато си в отбор с още 14 човека, всички, от които са различни от теб, много е възможно да се появят недоразумения и проблеми. Това обаче ти дава и шанс да се научих да се справяш с проблемни ситуации, а и също как  да помогнеш за сплотяването на отбора и същевременно да запазиш приятелството си с всеки един от тях.

След шестмесечен GAIA период и шест месеца DI период, най-накрая заминах за Малави, Африка.

Там, основни ми задължения включваха:

• Проектът Библиотека Африка

Американска неправителствена организация стартира проект за откриването на библиотеки в Африка. Под егидата на ДАПП и Хумана в Малави, са открити повече от 38 библиотеки. Едновременно с индивидуалните си проекти, Хумана също така работи в сътрудничество с други организации, в рамките на което сътрудничество, мрежата от библиотеки наброява повече от 700. В рамките на моите задължения беше да съблюдавам управлението на тези 38 библиотеки, както и съхранението и употребата на книги в тях. В случай, че на дадено място нямаше работеща библиотека, от наша страна се организираха друг вид дейности, като например ден за групово четене на книги и културен обмен в училищата в общността. Всеки месец събирах данни от мрежата и ги посещавах на място, за да се уверя, че всичко е наред и работата върви по план.

• Младежки клубове

Всяка година ДАПП получава много спортни средства и екипировка (топки, футболни обувки, шорти и тн.) от доброволците работещи по проектите в страната. Нашата задача беше да се свържем със съществуващи младежки клубове и да проверим с какви минали наличности разполагат и от какво имат нужда в момента. Писмата с искания от въпросните клубове, обаче, бях мнoгoбройни, затова се налагаше да се организират срещи, на които да се обсъди къде точно да бъдат изпратени доставки, според ситуацията и нуждите на всеки младежки клуб. Имаше и случаи, в които оставаха излишъци, които биваха разпределяни сред някои от началните училища.

• Кампании за почистване

Хигиената в училищата като цяло беше на задоволително ниво, но съществуваха и някои проблеми. Един от основните проблеми беше, че учениците не знаеха почти нищо, свързано с различните заболявания, свързани с личната хигиена. Много от тях знаят как да почистват след себе си, но не  тиолкова с какви препарати за дезинфекция да го правят.

Нашата задача в тази връзка беше да обикаляме училищата и да организираме едноседмични капмании във всяко едно от тях. Провеждахме срещи с членовете на екипа и с малки групи, отговарящи за санитарния контрол обикаляхме помещенията, за да видим кои места имат нужда от почистване, какви условия на живот имат студентите, провеждане на презентации за поддържане на хигиена, за различните заболявания около нас и начините за предпазване от тях.В последния ден от дадената седмица обикновено организирахме кампания по цялостно почистване на училището, в която взимаха участие всички ученици, персоналът, учителите, директорът, както и ръководителите на проекта.

● Преподаване на бъдещи преподаватели

Последните седмици в Чилангоме работих в ДНС, където предстоеше да се сформира нов екип. Сблъсках се с някои проблеми в тази връзка, които обаче не бяха толкова сериозни. Правех презентации, проверявах домашни, обучавах бъдещи учители как да работат с електронната обучителна система, тъй като единственото, което те можеха да правят беше да проверяват домашни. В много от случаите бяхме само аз и ръководителя на проекта и около 150 ученици. Това обаче не беше проблем, тъй като успявахме да се справим. По време на работата си в ДНС научих много и затова съм много щастлива, че имах възможност да добия този опит.

• Други дейностив онщността

В периода между Коледа и Нова година бе организирана седмица за работа в общността. Всеки ден се занимавахме с различни неща – садяхме дървета, изграждахме енергоспестяващи печки, организирахме ден за спорт под мотото на ХИВ/СПИН, както и ден, свързан с борбата с малария, дни за работа с началните училища, ден за четене и култура...Във всички тези различни по тематика дни, учителите, директорите и доброволците работехме заедно рамо до рамо, с цел предизвикване на промяна в общността около Колежите за Обучение на Учители.

Като цяло всичко, с което се занимавах по проекта ме караше да се чувствам горда. Например, откриването на нови библиотеки, което дава възможност на децата и родителите им за започнат да изучават английски език е едно добро начало. Достъпът до книги прави хората щастливи, тъй като обикновено те не могат да си позволят да си закупуват книги и в домовете им може да се намери единствено Библията. По отношение на работата ни в общността, изграждането на енергоспестяващи печки също беше голямо улеснение за местните хора. Те не знаеха как да ги направят сами, а след акцията по изграждането им, те бяха много радостни, че имат удобно съоръжение за готвене, което им спестява много дърва и друг вид материал за горене.

Малави е една невероятна страна с невероятен народ. Храната е много вкусна. Там има всичко и не е толкова по-различно от страните в източна Европа. Къщата, в която живеех също беше много уютна. Имах течаща вода през цялото време, която също така ставаше и за пиене директно от чешмата. Имахме и интернет връзка, което си беше направо лукс. Също така имах възможност да се порадвам на много различни животни в естествената им среда.

Аз заминах за Малави с цел да променя нещо в начина на живот на хората, но най-голямата промяна там беше в мен самата. Времето,което прекарах в колежа преди да замина, аз се подготвях да бъда силна и да не се предавам когато ми е трудно. Впоследствие когато вече бях в Малави, бях подготвена за всичко. Не се страхувах нито от хората, нито от работата. Единственото, което ме плашеше там бяха паяците, но впоследствие свикнах с тях.
Обучението в колежа ме накара да вярвам в себе си, в хората и да вярвам, че когато сме единни в начинанията си, наистина можем да направим света по-добро място за живеене.

И ако ти, който четеш тези редове...ако си човек, кото не е напълно доволен от света около себе си, ако имаш собствено виждане, който не съвпада с това на заобикалящите те хора, ако смяташ, че си сред малкото,които трябва да полагат повече грижи за околните и за природата – тогава със сигурност би искал да станеш част от тази програма. Искаш да направиш нещо различно с живота си и в същото време да промениш към по-добро животът на някой друг.

Ако обичаш да пътуваш, обичаш да си гражданин не на една държава, а на света, и ако си отворен за всичко ново – си повече от добре дошъл в колежа.