Нови и повече новини...
Едно от нещата, с които съм най-горда, е изготвянето на здравен план за нашите ученици в предучилищна възраст.
Смятам, че това е важно по няколко причини:
1. Необходимо е. В началото си мислех, че сама мога да прегледам децата и да наблюдавам здравословното им състояние. Опитах, но тази задача бе отвъд моите способности: проблемна кожа, недохранване, паразити...Нямам нужните знания, а децата наистина имат нужда от помощ.
2. Това е нещо, което се прави за пръв път. Често ние продължаваме започнатото от другите. Трябва да обновяваме и подобряваме.
3. Изисква сътрудничество и работа в екип. Включва няколко души в една обща цел.
4. Ще остане като практика дори и след като аз си замина. Ангажирането на местни хора подсигурява продължението на плана.
 |
 |
Най-голямата пречка за преудоляване беше да се намерят професионалисти, които да се съгласят да работят без пари. Аз обаче имах късмет: отидох в Здравен Център Дзалека, за да потърся помощ и след няколко отказа, срещнах Джасон, медицинска сестра, която изрази голямо желание да помогне на доброволчески начала. Джасон ми помогна да намерим още една медицинска сестра и един лекар. Най-после имах екип!
Ние разработихме план: 3 училища на всеки 2 седмици. Бюджетът беше нулев, а имахме нужда от медицински материали и транспорт. Решихме да не се отказваме. По време на първата ни визита, отидохме пеша до училището, поради което закъсняхме и децата вече си бяха отишли. Отне време да намерим кола, но най-накрая от колежа за обучение на обучители в Дова обещаха да ни помогнат. Ако се сдобием с кола, ще я използваме, ако не – няма да се отказваме, ще посещаваме пеша по едно или две училища на ден, а на следващия ще правим всичко останало.
Относно медицинските материали, аз имах бинтове, лепенки и латексови ръкавици; също така някои лекарства и кремове. Преведох листовките на лекарствените продукти на английски език и започнахме да ги ползваме под надзора на нашия лекар. Джасон успя да се справи с това, което изглеждаше невъзможно: Здравен Център Дзалека ни даде безплатно витамини и таблетки срещу паразити за повече от 100 деца.
 |
 |
А планът, който следваме, е следният. Когато забележим, че някое от децата е твърде болно, провеждаме разговор с родителите то да постъпи в болница. Джасон е много убедителна и нивото й на Чичева е перфектно, а аз съм мсунгу (бялата) – така че обикновено успяваме.
Нашата сестра дава съвети по хигиена и пълноценно хранене на учителите, така че нашите деца са вече с повишена чистота и подобрено здравословно състояние. И това е. Още много остава да бъде свършено, но най-трудната част – да започнем – е вече реалност.
Друга дейност, с която се занимавах, много различна от гореописаната, е „Олимпиадата” сред учениците в предучилищна възраст. Беше забавно и всички доброволци работихме заедно, за да помогнем да нашите колеги. Едно от хай-хубавите неща, беше привличането на общността и родителите. Колежът за обучение на обучители подсигури напитки и сладки, както и тетрадки и химикалки за всички деца. Аз занесох пастели, плюшени играчки и игри, които бях взела със себе си от CICD. Всички олимпийски игри бяха взети много насериозно и дори имаше оплаквания от резултатите – но крайното решение на журито беше: първо място за училище Фуинду; второ за училище Лиламбуе и трето за училище Манзи .
Най-новата ми идея се роди след разговор с Ибен (ръководителя на проекта). Говорихме си за трудния живот на животните в Малави. Вярвам, че ранното образование относно любов и уважение към животните е жизнено важно и затива реших да напиша история и да направя кукли за куклен театър и да го презентирам в някои от началните училища. Беше трудно да направя саморъчно всичко, както и надеждна кутия, в която да ги съхранявам. Идеята ми беше да го направя възможно най-привлекателно за децата и да ги обуча, докато си играят. Също така беше трудно да преведа всичко на Чичева. Без помощта на студентите от колежа, това не би било възможно; нито пък без помощта на моите колеги, които разпространиха информацията. Така че следваме плана и засега сме доволни от резултатите. Досега съм направила 4 кутии, но исканията за още продължават да се сипят...
 |
 |
Това е засега. По време на остатъка от периода си тук, се надявам да постигна напредък и в изследователската си работа. Но ще видим и със сигурност ще ви кажа, ако се случи.
Поздрави на всички и се пазете.
Хема, Септемврийски тийм, 2011
