Кратка информация за мен:
Дълбоко в душата съм, аз съм една патриотична Естонка. След като завърших Педагоческия факултет на университета в Талин, работих 6 години като гувернантка в три европейски страни. Впоследствие работих 3 години като учител по английски в училището на едно малко селце в Естония, но чувствах, че нещо ми липсва. Чувството бе прoдиктувано от нуждата да правя нещо по-пълноценно от ежедневното преподаване на английски език. Чувствах, че имам нужда да науча повече за хора от различни култури и техния начин на живот.
Обща информация за работата ми по проект за развитие:
Работих по проект Помощ за децата (Child Aid ) в Самфия, Замбия. Проектът се състоеше от различни дейности в две основно направления:
1) хигиена и санитарен контрол и 2) подобряване условията на живот на децата.
По-долу описвам дейностите по работа на терен във връзка с тези две основни направления:
Мониторинг на изграждането на тоалетни в три основно училища;
Мониторинг на обработката на бобови полета от работещите по проекта;
Мониторинг на сондажната работа в общността;
Мониторинг на хигиената;
Промотиране на мерки за хигиена и санитарен контрол в общността;
Посещаване на сиропиталища и събиране на лични данни за децата без родители с цел изграждане на профили за всяко едно от тях.
Полагане на грижи за отделни групи сирачета.
Мобилизиране на хора и инициране изграждането на начални училища.
Промотиране важността от начално образование и подобряване на методите на преподаване;
Промотиране опазването на околната среда с оглед опасността от глобално затопляне (засаждане на дървета, изграждане на енергоспестяващи печки).
Работа с извънучилищни клубове и групи (запознаване с дейности по набиране на средства)
Работа с работни групи от местността
Електронно нанасяне на данни и систематизиране на информация.
Правене на постери
През шестте месеца на работа по проекта, аз имах възможността да се включа във всяка една пет тези дейностти. Умишлено работих по малко по всички дейности, тъй като исках да добия колкото може повече опит от различните ситуации и да се запозная с възможно най-много хора.
Практическа информация за следващите инструктори по развитие, които ще работят по същия проект.
Вземете със себе си:
Препарат срещу комари (за предпочитане е да се закупи в Африка, тъй като европейските препарати не са толкова ефективни тук), аптечка със средства за първа помощ (обезболяващи таблетки за всякакви нужди, таблетки за простуда, грип и температура; бинт, активен въглен и т.н.), фенерче, нож, въже или корда, слънцезащитен лосион (лекарствата срещу малария правят кожата ви по-чувствителна към светлина), лосион за след слънце и/или изгаряния; шапка и/или шал; дъждобран,/непромокаеми дрехи (в случаи, че отивате по време на дъждовния сезон). Би било добре, ако също така подготвите презентация за колежа, от който идвате и да я представите на работещите по проекта. Също така може да подберете снимки от родната си страна, за да покажете и разкажете на останалите.
НЕ ВЗИМАЙТЕ СЪС СЕБЕ СИ:
скъпи бижута или друг вид ценни предмети. Разбира се, ще имате нужда от мобилен телефон, лаптоп и фотоапарат, но не ги показвайте прекалено, тъй като Замбия е бедна африканска страна и притежанията ви представляват голямо изкушение за крадците. Ако имате възможност, вземете със себе си дрехи, които бихте могли да раздадете и/или размените за други стоки (сувенири). Хората винаги имат нужда от дрехи, тъй като там те са скъпи и по този начин ще им помогнете много.
 |
 |
Моите съвети към следващите инструктори по развитие по същия проект:
Преди да започнете работа по проекта, препоръчително е да решите в кои области на проекта бихте искали да работи, с цел да бъдете най-полезни.
По време на пребиваването си в Африка, оцених подготовката, която получих в колежа посредством учебните занимания за световната и африканска история, култура, икономика и т.н. Осъзнах, че тази подготовка ми е помогнала да разширя кръгозора си и ме е научила да проявявам повече разбиране относно обстановката в третия и развиващ се свят. Също така, някои от практическите извънкласни занимания, включително преди и след тестово ХИВ/СПИН консултиране, ми помогнаха значително.
Много ми бе полезно да науча повече за ХИВ/СПИН и различни други заболявания, страните, в които има проекти по развитие, както и глобалните проблеми. В Замбия осъзнах, че е трябвало да се запозная повече с историята и политическата обстановка на тази страна, за да мога да дискутирам по-добре местните проблеми с хората в общността. По мое мнение, много добра подготовка е разботката на доклади с анализ на личните преживявания и извънкласни занимания, по време на обучителния период в колежа. Това ме подготви по-добре за анализиране на обстоятелства и проблеми в Замбия. В колежа атмосферата е задружна, като в едно голямо семейство, което предполага да приемаме всеки един от нас такъв какъв е, независимо колко той или тя е различен от нас. По време на обучителния период се научаваме да мобилизираме и организираме хората около нас. Това дава голямо преимущество що се отнася до работата по проекта също така.
Допълнително, бих искала да обърна внимание на тези след мен да са нащрек и да са в готовност за неочаквани ситуации. Също така човек трябва да е внимателен с порядките на местната култура и традиции – първоначално е добре да наблюдавате повече местното население и поведението им, отколкото да се втурвате веднага да помагате, прилагайки вашите собствени способи. Това се налага, тъй като начина ви на поведение преди всичко е не само личен, но и европейски-т.е. много различен от местната култура и хората от общността може да сметнат действията ви за невъзпитани и груби.
Най-значимите дейности, които извърших по време на проекта:
• Изложба относно дейностите по проекта. Заедно с Марго, подготвих фото изложба с дейностите свързани с двете основни направления на проекта ни. Организирахме всичко така, че да съвпадне с честването на Световния Ден на Водата.
• Работни срещи относно поддържането на хигиена и санитарен контрол. Подготвих и представих серия обучения за поддържане на хигиена и санитарен контрол с помощта на снимков материал, илюстриращ добри и лоши примери от общността. Местните хора се заинтересуваха и дискутираха живо продължително време снимките и защо дадените примери са добри и лоши. Това накара мен да осъзная, че този метод има по-голям ефект относно осъзнаване на реалността, отколко една суха лекция на лидера по проекта.
• Посещения по домовете и интервюиране на хората във връзка с играждането на профили на домакинствата. С удоволствие посещавах домовете на хората от общността, тъй като по този начин добих истинска представа за условията им на живот и с какво се занимават, за да печелят прехраната си. Понякога семейството се състоеше от самотна майка, грижеща се за седемте си деца и бореща се за ежедневното им изхранване. Често останалите възрастни хора в сейството (баби и дядовци) са на легло и не могат не само да работят, но да се грижат за себе си. В някои семейства децата всъщност живеят при чичовците и лелите си, които ги гледат като собствени деца, при загубата на родителите.
• Организиране на срещи със забавни игри и викторини между различни клубове. Тези срещи винаги се получаваха много интересни и релаксиращи, не само за местните младежи, но и за нас самите. Разговаряхме за различни актуални теми (ХИВ/СПИН, междуполови проблеми, заболявания, дезинфекция на водата посредством слънчева енергия), оказахме помощ за избирането на лидерите на различни групи и дискутирахме различни дейности за изкарване на средства.
Окуражавахме младежите да бъдат активни и да разчитат повече на себе си и собствените си възможности. В тази връзка организирахме часове по гимнастика и танци, в които си прекарахме страхотно.
Веднъж дори организирахме викторина относно ХИВ/СПИН и хигиенни навици за два младежки клуба. Бяхме подготвили лакомства и малки награди, които направиха присъстващите много щастливи, с радост взеха участие в това начинание, толкова различно от ежедневния им живот.
Мониторинг на дейностите по дезинфекция на водата, хигиена и санитарен контрол в общността. Това включваше обхождане на селища и посещаване на домове с проверка дали всички домакинства имат петте основни компонента, задължителни за ефективността на тази дейност – наличност на: външна тоалетна, присобление за миене на ръцете (мивка, направена от пластмасова бутилка, въже и пръчки), подслон за миене/къпане, двоен рафт за чинии (за сушене на чинии на открито) и яма за боклук (дупка в земята).
Понякога срещахме хора, които не ги е грижа за хигиенните им навици и условия на живот. Имаше и такива обаче, които се вслушваха в съветите, както бе направил един възрастен мъж, който бе изкопал яма за боклук веднага след като го бяхме посъветвали. Раздадохме и много пластмасови бутилки, за които почти се стигна до бой, тъй като те са скъпи в Замбия и хората не могат да си позволят да си закупят такава специално за миене на ръце, а тези, с които разполагат, ги ползват за съхраняването предимно на питейна вода, но и на други течности.
5 неща, които ми харесаха най-много в “моята страна” Замбия:
• Природата - най-вече по време на дъждовния сезон всичко е зелено и блести. Някои екзотични цъфнали дръвчета ни посрещаха навсякъде и храстите хибискус около офис сградата, в която работехме, бяха красива гледка през цялото време. Мястото на проекта ни – Самфия, е разположено на езеро наречено “Бангвеулу”, което е като тропически рай с красиви плажове. По време на седмицата за лични пътувания си организирахме круиз по реката Замбези и прекарахме един ден при водопада Виктория. Имаше толкова много вода, че почти не можахме да видим нищо друго!
• Животните – не срещнахме диви животни, които се разхождат свободно, затова посетихме някои национални паркове, които определено си заслужаваха вниманието. Аз успях да спестя малко пари по време на работата по проекта и с тях имах възможност да яздя слон и да отида на сафари тур в Ливингстън. Видяхме жирафи, зебри, крокодили, хипопотами, бикове и маймуни. Също така се порадвах на пилета и патки – това ми достави по-голямо удоволствие от обикновено, тъй като имах достатъчно време и търпение, за да им се насладя.
 |
 |
• Липсата на стрес – като цяло той липсва в ежедневието на местните хора, тъй като повечето от тях се радват на много семпъл начин на живот – за да имат храна на масата в семействата си и да образоват децата си, те използват култивирането на земеделската земя, с която разполагат, употребяват брикети и въглища, продават различни продукти, накити и принадлежности - ръчна изработка, за да си изкарват прехраната. Никoй не бърза за никъде, дори походката на местните е по-бавна от тази, с която ние сме свикнали.
• Екстремни условия при използването на транспорт – само си представете 11 души, возещи се в нормално 5-местно превозно средство, наречено такси или камионетка, пълна с хора, строителни материали, велосипеди и животни.
• Сърдечни, широко-скроени хора. Повечето местни се отнасяха с нас като с височайши гости и бяха много приятелски настроени.От друга страна, имаше и местни, за които бяхме просто “белите” (което на техен език означава “пари”) и искаха от нас всякакви материални неща, както и парични средства. Децата непрекъснато викаха след нас: “Как си” и тичаха подире ни. В началото беше забавно, но след няколко месеца стана малко уморително. Също така крадец влезе в спалнята ни веднъж през нощта и взе всичките ни ценни неща със себе си. Като цяло обаче, има добри и лоши хора навсякъде и човек не трябва да заключава, че всички са лоши, само заради единични случаи, които са изключение от правилото.
Петте най-сериозни проблема, с които се сблъсках:
 |
 |
• Липсата на хигиена и санитарен възел в домакинствата на общността. Случи ми се дори да видя огромна яма в средата на двора на една къща, която бе предвидена за детска тоалетна. Там живееха 14 деца в това домакинство. Говорих с главата на семейството и се опитах да го убедя, че не е нито здравословно, нито безопасно за децата да използват тази яма. Дадохме му един ден да намери друго разрешение, но нищо не се промени. Решихме да разговаряме с вожда на селото, който обеща да поговори сериозно с бащата. Не можахме да проследим събитията след този разговор, тъй като дойде време да си тръгнем малко след това.
• Лоша инфраструктура и транспорт. Транспортните средства бяха в окаяно състояние и обществения транспорт не следваше никакъв график. Пътищата бяха с много дупки и наводнени, което често ги правеше непроходими. В случай, че ми трябваше такси, първо позвънявах на шофьорите, за които знаех със сигурност, че карат благонадеждни коли. Често обаче те бяха заети и се налагаше да рискувам с непознати шофъори и автомобили.
• Голяма бюрокрация. Всичко бе обсъждано на твърде продължителни срещи и документирано в протоколи, написани на ръка. В същия офис редовно се налагаше да получим документи за тегленето на малки суми пари, като например за поправката на велосипедите ни. Често обаче ръководители на проекта отсъстваха и трябваше да чакаме дълго, тъй като без техния подпис не можехме да теглим пари от банката.
• Липсата на образование. Много от местните жителине не осъзнават важността на това да си образован и преимуществата, които образованието ти дава и затова не биха пратили децата си на училище. Необразованите деца са често срещано явление при необразовани родители и е много трудно да се предизвика промяна. Опитах се да дам себе си за пример, че без образование не бих успяла да стигна до Замбия и че едно от съществените предпоставки за успех е изучаването на чужди езици.
• Липса на сигурност. В началото не осъзнавахме колко небезопастна е къщата за доброволците, работещи по проекта, в която живеехме и ние. Впоследствие обаче забелязахме, че от кухнята ни изчезва храна, а също така, както споменах и по-рано, всичките ни ценни неща бяха задигнати.
Комуникация и сътрудничество с представителите на организацията
Като цяло общуването и сътрудничеството помежду ни беше на добро ниво, но забелязах наличието на корупция и неподчтено поведение, които така и не успях да променя.
Ежедневни нужди като например храна и дрехи?
Липсваха ни млечните продукти (кисело, прасно мляко, сирене...), но за сметка на това се радвахме на голямо разнообразие от плодове и зеленчуци със страхотен вкус.
Местните дрехи са изключително пъстроцветни и красиви. Аз свикнах да нося чтенге (местен вариант на пола) също така.
Както споменах, къщата, в която живеехме не беше напълно безопастна – със стари ключалки и паянтови врати, счупени прозорци и невъзможност за сигурно заключване. Рядко имахме електричество , така че най-често готвехме на въглища. Течаща вода имаше в рамките на 2 часа сутрешно време. Това означаваше, че никога не можехме да спим до късно, тъй като трябваше да ставаме в 6 часа, за да можем да си набавим водата, от която имахме нужда за следващия ден. За щастие, това не беше чак такъв проблем за нас, тъй като поради липсата на електричество, обикновено си лягахме рано (към 7-8 часа вечерта).
Като цяло моите впечатления от преживяното
 |
 |
Като цяло, изкарах 6 хубави месеца в Замбия. Беше много приятно изживяване да имам възможността да се запозная с нова култура и много различни хора. Разбира се 6 месеца не са достатъчно, за да се постигне голяма промяна към по-добро в порядките на местните жители, но се надявам, че съм успяла да дам добър пример и променя някои малки неща сред запознанствата, които направих. Промяната с цел развитие се постига с много усилия и бавни стъпки, никоя външна страна не може да повлияе за по-бързото развитие на нещата. Можем само да покажем друг начин на живот и мислене и да се надяваме, че част от хората ще искат да последват примера ни.
Какво искам да правя сега...
Да спечеля средства, за да мога да си върна взетите на заем пари, с които си платих таксата за включване в програмата.
Да намеря доброволческа работа в родната си страна, като допълнение на основната ми професия и така да започна да помагам на сънародниците си в нужда. Ако е възможно, да организирам система за събиране на дрехи и обувки втора употреба в прибалтийските държави.
