Пътуването ми беше дълго: CICD-Хъл-Кингс Крос Лондон–Хийтроу-Адис Абаба–Момбаса–Лилонгве и всичко започна в 12:30 на единия ден и завърши на следващия в 4 следобяд.
При пристигането си в Лилонгве установих първия си контакт с Африканския континент. Установих, че е настъпила малка промяна през последните 2 десетилетия. Много дървета бяха отсечени, а също така друг проблем беше липсата на гориво. Навсякъде се виеха дълги опашки по бензиностанциите (повече от 12 часа чакане) за набавяне на гориво. Разбира се винаги съществуваше и друга възможност – да се загуби на три пъти по-висока цена на черния пазар.
Малави е една много, ама много зелена страна, но не се знае докога ще е така, тъй като непрекъснатия растеж на населението влияе на експлоатацията на природни ресурси, което в дадения случай води до по-голяма бедност. Осъзнавам, че ще ми трябва време да се взема в ръце и да свикна да живея, заобиколена от толкова бедност, знам, че ще отнеме малко време, докато се превърна в истински активист за каузата, но също така знам, че си заслужава, защото тези хора наистина имат нужда от помощ.
Пътувах от Лилонгве до Блантайър, втория по големина град и първи по население. Автобусът, с който се возих се ползва от местното население. Това означава, че прекарах в път повече от шест часа, имаше много спирки, както и много хора, ама наистина много – почти 70 човека в автобус с 50 места. Това пътуване беше моят сблъсък с реалността на Малави, а тази реалност е много сурова, несправедлива и дори жестока. Когато стигнах в Дова, обаче, си дадох сметка, че съществува и друга реалност – хора, които не са бедни, а добре облечени и които могат да си позволят да учат в частни училища. Контрастът на тези възпитаници на частни училища беше страхотен, сравнявайки ги с хората, с които пътувах заедно в един автобус.
 |
 |
Всеки ден се сблъсквам с този контраст, тъй като работя заедно с учители, които преподават курсове и правят презентации на класове от ученици.
Също така помагам в начални училища и там виждам малки, деца, които са изключително бедни, без дрехи, с проблеми с кожата.... но много, много щастливи.
Има нужда от повече начални училища, така че аз помагам и в изграждането на такива. В същото време подготвям и проучване, членствам в Здравни клубове към началните училища и в селата. Всеки четвъртък участвам в преподаването на уроци в общността, както и в училището, а понякога и индивидуални в свободното си време...налага се обаче и да изучавам Чичева, да го подобрявам.
В следващите доклади ще ви дам повече информация и ще ви разкажа повече за това какво се случва тук. Целувки на всички (предполагам, че Ноемврийския тийм вече се готви за заминаване, всичко най-хубаво за тях) и не забравяйте да давате бисквитки на Саша и Нелсън, както храна на котките...
Хема
