„Здравейте на всички!
Вече е крайно време да напиша междинния си доклад.
Преди всичко, бяхме много приятно изненадани от Хумана от хора за хора в Ангола (или ADPP Angola ) и все още сме.
Да ви кажа честно, имам малка представа от работата в централния офис на организацията в Ангола и градя впечатленията си на базата на това, което виждам в Хуамбо, но мисля, че мога да кажа със сигурност, че Хумана от хора за хора, Ангола е всичко онова, което го пише в рекламните материали. Всичко работи добре и е организирано до максималната степен, до която е възможно нещо да бъде организирано в Африка. Няма видим отлив на средства извън системата на проектите.
Това, което мога да кажа до момента е,че не съжалявам нито за секунда, че дойдох.
Мога само да го препоръчам на всеки, който желае да научи португалски и да работи при добри условия.
Освен това, относно мястото, където работих, живях и прекарвах 95% от малкото си свободно време – къщата не е точно в Хуамбо, а извън града. Разстоянието до местения пазар, който също така е най-близката точка от къщата до града, е на около 5 минути с мотоциклет или 30-40 мин. пеша. Организацията притежава голяма територия, която се състои от земеделска земя, евкалиптова гора, 4 училища и и общижитията на някои от учениците в училището.
Училищата са: колеж за обучение на обучители; училище за младежи;
Институт за обучение на ръководители на проекти; начално училище;
Институтът за обучение на ръководители на проекти е институция, която обучава настоящи служители на организацията, които искат да вземат по-дейно участие в проектните дейности или да придобият по-добра квалификация с цел по-висока позиция и съответно по-високо заплащане.
Встъпителния курс е 6 месеца, но е толкова интензивен, че знанията, които човек получава спокойно биха могли да бъдат оценени на година и половина обучителен период.
Аз работех като учител в колежа за обучение на обучители и също така помагах в института за обучение на ръководители по проекти с уроци по английски език. Тъй като в колежа за обучение на обучители не беше задължително, в института за обучение на ръководители по проекти е почти задълължително владеенето на английски език, особено за тези, които продължават с изучаването му в Замбия.
Относно Колежа за обучение на обучители
 |
 |
Колежът за обучение на обучители е училище, което обучава бъдещи учители, най-вече за работа в начални училища, разпръснати из цялата местност или дори из цялата страна. Обучителната програма тук е две години и половина, която е разделена на 7 основни периода. Първият период е за запознаване с най-основните знания по история, география, настоящата ситуация в света (в рамките на което, например, ми се наложи да обясня много пъти как е било възможно Австрия и Унгария да бъдат една държава в миналото...).
Вторият период е за запознаване със самата Ангола, общо взето в същите дисциплини изброени по-горе, както и изучаване на португалски език (тъй като за почти никой от тях това не е майчин език). Третият период е изключително и само за ремонтни дейности, в рамките на които се ремонтира и освежава сградния фонд на училището. След което по време не четвъртия период, студентите се сблъскват за пръв път с преподавателска практика. Сутрин ходят в близките начални училища да преподават, а следобедите изнасят курсове по методология и педагогика.
По време на петия период, основните им предмети са Математика, Природни науки и Португалски език, като част от подготовката им за същинската преподавателска практика. По време на този период те също така се специализират и в предмета, който ще си изберат, като четирите възможности са: Лидерство в общността, Управление, Промоция на здравето, и Равенство между половете. Шестият период е най-дългият-цяла година и включва същинската преподавателска практика, която може да е навсякъде, но най-често близо до Хуамбо.
Студентите също трябва да са много съсредоточени и се приддържат към плановете си, тъй като през този период имат и други отговорности, освен преподаването. Това може да включва много неща, като например, изграждане на нови училища, организиране на кампании по почистване, работа в общността, работа с деца и т.н. Най-накрая, по време на седмия период, те се връщат в колежа, за да положат финалните изпити, да напишат финален доклад и ако успеят да се справят с всичко достатъчно добре, да се дипломират.
Студентите имат страхотни възможности с тази диплома, тъй като Колежът за обучение на обучители се смята за елитно училище (кандидатстват между 4 и 6 пъти повече кандидати, отколкото са наличните места) и професията „преподавател” е една от най-добре платените тук.
Ситуацията с тиймовете е такава е, че тиймът, който стартира през 2009 се дипломира на 26 януари (някои от студентите останаха да преподават в колежа); тиймът от 2010 ще замине за шестия си период по преподавателска практика утре; тийм 2011 (на който аз съм учител) ще започне третия период след 2-3 седмици; а новият тийм ще стартира на 1-ви фервруари.
Персоналът на училището наброява малко повече хора от тези в CICD, но за съжаление не е достатъчен. Освен директорът и административния сътрудник, има 2-3 души работят с акаунтите, двама механици, 5 охранители на ротационен принцип от 5 дни (всеки от тят работи по 24 часа без спиране), милите дами в кухнята (чиято работа е от изключителна важност за нас!) и учителите.
За съжаление, училището има отчаяна нужда от учители. Когато пристигнах там тийм 2010 имаше двама учители, а тийм 2011 – трима (от които двама правеха преподавателска практика и си тръгнаха през декември); за група от 80 и повече студенти. Сега след като тийм ’09 се дипломира, в училището постъпиха още двама учители, но това все още не е достатъчно. Студентите са главно от околностите на Хуамбо, което е предимство за учителите. Това се дължи предимно на факта, че те са от фермерски семейства, научили са се да ценят труда на другите поне малко (по данни на хора преподаващи в Кашито, където студентите са от Луанда, ситуацията там е малко по-хаотична).
 |
 |
Инфраструктурата на училището е чудесна, в сравнение с останалите части на Ангола, още повече, че Хуамбо е разположен на много добро място. Имаме добри водни помпи, с прясна, питейна вода, достатъчно храна (въпреки, че разнообразието може да бъде подобрено...боб, риба, спагети, ориз, един път седнично пиле – специалитета на седмицата и Африканското чудовище, наречено фунже, което е отвратителен „строителен материал”, който се прави от царевично брашно и гореща вода).
Също така сградата е с непромокаем прокрив, хубави тоалетни, напоителна система за полетата земеделска земя и 7 прасета.
Единственият проблем с това училище в частност, е температурата. През по-голямата част от годината времето е перфектно за европеец като мен, тъй като температурата е между 20-30 градуса, с много превалявания от дъжд в този сезон, но през януари температурата се понижи с 10 градуса (аз успях да настина и освен това беше истински кошмар да излизам изпод завивките сутрин), а легендите разказват, че през юни и юли е още по-студено...
Когато пристигнах не бях от особена полза, тъй като въпреки че знаех основата граматика и някои думи, езиковите ми познания почти липсваха. Съжалявам ако попаря надеждите ви дами и господа, но езикът е най-важното!
 |
 |
В колежът за обучение на обучители, студентите вече знаят повече от вас самите за ХИВ/СПИН или малария, или за икономиката/ситуацията в Африка. НО има област, в която, за съжаление, най-посредствения ученик в Европа е по-добър от студентите в университета: това е Математиката. За съжаление, въпреки че обучението по езици, география, история, основна икономика, е сравнително добро, обучението по математика е посредствено. Проблемът не е в това, че не могат да смятат на ум, а по-скоро, че им липсва математическо мислене. Както и да е, да не се отклонявам от темата. Така, хора, езика!!! Не вярвайте, ако ви кажат, че няма да имате нужда от граматика или завъртяна реч, а много и много думи...това не е вярно! Ако употребявате само думи една след друга хаотично, без спрежения или подложни изречения, ще изглеждате за тях като една бяла маймуна, която е избягала от зоопарка. Имайте предвид, че тук никак не преувеличавам, тъй като ако направя сравнение между уроците, които преподавам сега и в началото, когато дойдох – разликата е огромна.
За работата ми в колежа за обучение на обучители
Програмата започна с една седмица въведение, в която се запознавахме с местността, училището, системата и се справяхме с културния шок. След тази въведителна седмица, Ани започна работа в училището за младежи и в рамките на една седмица аз само посещавах курсове и се включвах в практическата работа.
По време на третата седмица, за пръв път влязох в час като учител, което сега като си помисля, общо взето бе пълна катастрофа. Но това беше необходимо, тъй като най-бързият начин за мен да науча португалски, бе преподаването на английски език и да бъда поправян от учениците си.
Същевременно, започнах да преподавам курсове в института за обучение на ръководители на проекти, от което директорът на института беше изключително щастлив. Продължих така до края на декемри, когато ние, имам предвид учителите и учениците, имахме една седмица ваканция, през която успяхме малко да отдъхнем.
След този период на отдих, се проведе Събиране на Световните Ширини. Това беше голямо събитие, което включваше общностите от околността, които участваха заедно в различни дейности, свързани с проектите на Хумана.
Мобилизирахме общо 200 души, организирахме дейности от различен вид (засаждане на дръвчета, повишаване информираността за ХИВ/СПИН, бяс, малария, грижа за децата) в близките села. Крайният резултат беше невероятен, честно! Достигнахме около 200 души за 3 дни, засадихме 200 дръвчета за 2 дни (аз взех участие в дейността за засаждане на дръвчета, която се оказа малко по-трудна, отколкото очаквахме, тъй като почвата тук е много камениста...).
 |
 |
След лудата и много уморителна скорост на събитието, всички отпразнувахме Новата година и студентите получиха още една седмица ваканция, по време на която учителите трябваше да организират занятията за новата година.
Когато първите студенти пристигнаха отново след новогодишните празници, моята първа отговорност беше да преподам уроци по математика на 24 души от тийм 2010, които не бяха взели изпита си. Беше много уморително, но също така много приятно и нивото ми по португалски се подобри малко с някои математически фрази.
В частност цялото удоволствие трая 4 дни, по 6 часа всеки ден. След това, когато „моят” тийм – 2011 също се върна, започнахме работа. Представихме програма, наречена „Двойна скорост”, която общо взето представляваше наваксване с плана колкото е възможно по-бързо, тъй като тиймът е малко по-назад отколкото трябва.
По време на тази програма представихме и електронната база данни, тъй като досега студентите я използваха само за да си четат указанията електронно, но си пишеха всичко в тетрадки. Сега се опитваме да инициираме изцяло електронна употреба, но, разбира се, срещаме трудности, тъй като за пръв път някои се опитва да въведе това тук, и голяма част от студентите също така имат бегла представа от работата с компютър.
Относно културния шок
Когато се записах в CICD, в Англия, не се сблъсках с никакъв културен шок, тъй като в Унгария живях в общижитие в рамките на 2 години, което беше с по–лоша инфраструктура (ОК, отоплението беше по-добро). Но когато дойдох тук, трябва да си призная, че бях доста шокиран в началото.
Може би се дължеше на всичко взето накуп, може би аз просто бях лиглъо...все пак хора, внимавайте, тук няма общо с Европа. Трябва да отделите малко време за адаптиране към различията (ако дойдете в Хуамбо, времето няма да е едно от тях, тук е като Англия през лятото...хладно и дъждовно).
Най-големият ми проблем или предизвикателство (определението варира според настроението ми) са студентите. Тук системата е много йерархична и това се харесва на хората, защото е ясна и лесна за следване, поне докато те я харесват. Що се отнася до нещата, които те не искат да правят, ситуацията става малко по-трудна.
Например, по време не практическата работа, когато задачата е работа на полето, направо е кошмар. Местните учители съдействат в стила на йерархичната система, което означава да седят със скръстени ръце и да подвикват на студентите да работят по-усърдно и се разхождат около тях. Това е много лош метод. Другият вариант е (нека цитирам директорът) „да бъдеш най-усърдния работник”. Това наистина работи, тъй като студентите ще забележат, че вие също се трудите и че всъщност работите повече от тях, така че няма да си ползволят да спорят с вас. Но от друга страна, е толкова уморително, че никак не ми се захваща, но пък ако не го направя, няма да имам очи да правя забележка на другите учители...това е някакъв параграф 22, плюс работата трябва да бъде свършена по един или друг начин.
По време на часовете се случва лесно да губя търпение, въпреки че сега след като владеенето ми на португалски достигна нужното ниво, мога да се справям със студентите много по-лесно. Защото преди всичко те са наистина приятелски настроени, с отворено съзнание и сговорчиви.
В крайна сметка на мен много ми харесва да работя тук, с достатъчно добри познания на езика, най-накрая започнах да се насладавам на работата си, и искам да кажа на всички, които все още се обучават преди всичко:
„Хора, Ангола е върхът! Ако искате да работите и да направите живота на хората поне малко по-добър, елате тук!
....само за информация относно това как Адам се чувства след приключването на 6-те месеца като преподавател в колежа за обучение на обучители.
„Така, в крайна сметка, беше страхотно преживяване, много се радвам, че избрах тази програма (и това го казвам не само с цел реклама). Мога единствено да препоръчам Ангола – и по-специално Хуамбо – на всеки инструктор по развитие, който в момента се обучава, да отиде там, тъй като училищата са наистина в отчаяна нужда от учители, още повече, че човек наистина може да почувства, че там действително се върши работа, няма шляене или нещо подобно. ИДЕТЕ В АНГОЛА!!!”
