Моите 6 месеца като инструктор по развитие в Билибиза, Мозамбик
От моя тийм (Мартенски тийм 2010) седем души заминаха за Мозамбик, четирима от нас отидоха в Малави и двама от нас заминаха за Индия.
По моя проект аз работих заедно с Томаш, който също е от Унгария като мен. И двамата работехме по проекта „Фермерски клуб”, но аз също така преподавах в малко училище за предучилищна подготовка, както и в нашия колеж за обучение на обучители. През по-голяма част от времето, работихме отделно, защото той работеше повече с фермерите, а аз – повече в колежа. Поради това, пиша главно за моята работа през тези 6 месеца.
Селото е в средата на нищото, разположено в Националния парк Керимба, в провинция Делгабо, така че живеехме заедно със змии, слонове и маймуни.
Нямахме течаща вода и електричество, само когато генератора работеше и водната помпа не беше счупена. Живеехме на около 10 минути от селото, в същата местност, където бяха и проектите ни.
По време на първите месеци аз работех във фабриката на проекта и посещавах фермерите на полето. Във фабриката произвеждахме сапун и био-гориво от жатрофа и фъстъчено масло. Фермерите засаждаха това дърво жатрофа и ние купувахме семена от тях.
Другият основен проект беше да изкопаем яма за събиране на дъждовна вода за напояване на полята. Носехме камъни и пясък за фермерите, които работеха на строителния обект.
В колежа за обучение на обучители основната ми задача бе да се занимая с дипломирането на студентите. Те се обучават една година и след това могат да започнат да преподават в начални училища. В края на годината, те се дипломират. Моята задача беше да ръководя малка група, която подготви декорацията за голямата зала, където се състоя церемонията. Ставахме много рано и работихме усилено в рамките на 3 дни. Рисувахме, рязахме, очертавахме. Аз работех заедно със студентите. Във въздуха винаги витаеше радост. Много си говорехме и си изкарвахме страхотно. Докато аз правех декорацията, Томаш организираше фото изложба за живота на студентите.
 |
 |
Когато студентите се дипломираха и новите студенти още не бяха дошли, започнах да подобрявам системата в кухнята на училището и давах наставления за готвене и хигиена. Когато студентите пристигнаха, аз ги обучавах на новата система в кухнята и давах уроци по математика. По принцип, по програма преподавах всеки петък следобед, но студентите ме караха почти всяка вечер да им давам уроци и практически задачи. Те бяха жадни за знания. Проблемът, обаче, беше, че им липсваха основно знания, не по тяхна вина, разбира се. Образованието е на ниско ниво. Опитах се да ги науча на проста аритметика. Деляхме хляба измежду децата и купувахме манго от пазара с цел практика по умножение и т.н.
По време на шестте месеца бях също и медицинска сестра. Когато студентите или работниците имаха проблем, аз ги лекувах. Обикновено използвах листа от дървото моринга. Правех чай от него, който използвах за дезинфекция на рани, както и за стомашни болки и проблеми с очите. Бях късметлийка, тъй като докато продавах списания в Линкълн, срещнах една дама, която по-късно ми изпрати бинтове. Това ми помогна много при превързването на раните.
По време на работата с местните училища за предучилищни занятия, помагах на учителя да подготвя уроци и да събира децата (от октомври до декември). От март нататък до края, организирахме учениците за различни дейности като косене на тревата, изработка на декорация, правене на дървени играчки, изработване на люлки и подготовка на обучителни материали.
 |
 |
Направихме две нови външни тоалетни (една за момчетата и една за момичетата), както и импровизирана мивка за миене на ръце. Трябваше да копаем на дълбочина 2 м в глинената почва под парещите лъчи на слънцето.
Когато училището започна, се сблъсках с проблем – учителят не искаше повече да преподава. Проблемът беше в парите. Той беше доброволец, който беше решил да не идва повече през тази учебна година. Той ми каза това един ден преди да напусна проекта.
Това, което направих след това бе да изготвя план на „ротационен принцип” до месец октомври с хора от колежа за обучение на обучители. Всекидневно двама студенти ходеха да събират децата и да им преподават урок. Проблемът беше, че студентите можеха да правят преподавателската си практика от понеделник до сряда. В останалите дни трябваше да са в колежа за собствените им занятия.
Всяка неделя аз ходех в селището, извън рамките на проекта и учех жените да готвят и децата да изработват ръчни изделия, говорят португалски и английски. Също така ги учех на различни песни, игри, шиене и т.н. Правехме корабчета от хартия, гердани от слама, оцветявахме, кърпехме скъсани дрехи и учех децата да си пишат името.
Организирах и кино вечер за децата в селото.
Моят личен проект се състоеше в това да се занимавам с една малка градинка близо до къщата ни, където засадих дърво моринга, боб, ананас, краставици, папая и нар. Добивът от тази градина раздадох на хората, когато всичко е вече достатъчно узряло.
Помагах също и на жената на ръководителя на проекта си по програмата за пречистване на водата. Ходехме в училищата, за да инсталираме водни филтри за сифоните и ги обучавахме как да ги изполват. Наложи се да помогна и със сметките и писането на доклади.
Ако трябва да резюмирам всичко, което съм написала, мога да ви кажа, че никога не съм била по-щастлива в живота си, както когато бях в Билибиза. Понякога имах трудности, но и дори с тях, всичко много ми хареса. Всеки ден, когато си лягах да спя, можех да си кажа: „Струваше си днес да се събудя и стана от леглото, защото свърших много работа.”
В бъдеще бих искала да се върна в Мозамбик и да работя там за по-дълъг период от време. Тези 6 месеца не ми бяха достатъчни.
